Изпратил; koueХора от прошки се връщатВанчо на прошки отива,ала сърце му се свивапрошка от мъртви ще искаНа път го срещна случайнобратанец, близка роднина.Ванчо му прошката искаи за баща си продума:Кажи ми речи, братанче,прошката как да си вземакато земята не думаи греха не прощава…Откак се татко спомина,толкова време изтечеПред него аз прегрешил съмнапреко думи изрекохНапреко и във сърцетоза неговата изгора,за майчицата рожденаБългария разделенаТате я искаше цяласвободна, силна, голямаАз делях я с другии се от нея отричахКажи ми речи, братанче,прошката как да си вземакато земята не думаи греха не прощаваЗнам тежки думи изрекох!Род и родина отрекох!Сега се връщам виновен