Изпратил: bardlunaСтихнаха градини и къщя,птиците се сгушиха в гнездата.Добър вечер! Пак съм у дома.Мама ме посреща под асмата.Суша е, а дъжд от две очизаваля и погледът й тъне.Не, не казвай нищо, замълчи!Тъй прегърнати ще си осъмнем.Кучето ме гледа онемяло,та нали на тате аз приличам.Бавно, бавно лапа ми подава,близва ме и мълком коленичи.Тихо, примирено поглед свела,в есенната шума ще нагазя.Сигурна съм, че отнейде гледатате и духът му ще ни пази.Покривът на къщата е плакал,стискат зъби старите греди,нежен спомен в бабината раклае заключил детските ми дни.Снопче билки в собата царуваот поляните на мойта младост.Докато съм жива, ще сънувамдве очи, жадуващи за радост.