|
Писмо до мамаИзпълнител: Емил Димитров Музика: Емил Димитров
Албум: Златни хитове 2 (1995)
Изпратил: momouzunov Интро: e---6-8-8/11-8--11b13-11-13-15--13h15-13h15-13h15-15/18-13---6-8/10-8 a-8--------------------------------------------------------8--------- d-------------------------------------------------------------------- G-------------------------------------------------------------------- B-------------------------------------------------------------------- E-------------------------------------------------------------------- e---6-8-6h8-8--11b13-11-13-15--13h15-13h15-13h15-15/18-13---6-8/10-8 a-8--------------------------------------------------------8--------- d-------------------------------------------------------------------- G-------------------------------------------------------------------- B-------------------------------------------------------------------- E-------------------------------------------------------------------- Нанананананана Нанананананана Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо, как светнал, светнал младоженческият двор, когато те извели на хармана, мила мамо, за твойто първо сватбено хоро. Какви коси, едничка ли девойка, въздишала на моминският праг, да метне като житена ръкойка таквиз коси до момъка си драг, а те преливали се буйно или плахо. Години, мамо, има от тогаз и три деца с косите ти играха, с тях играх в люлката и аз. Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо, как светнал, светнал младоженческият двор, когато те извели на хармана, мила мамо, за твойто първо сватбено хоро. В такива дни, аз плахото селяче, поисках за гимназия пари, а ти над нашата бедност да поплачеш, зад кладенеца привечер се скри. На заранта прегърбена и жалка с отрязани коси, с подпухнали очи, прегърна ме и каза: "Препечелих малко, вземи, вземи парите, сине, и учи!". Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо, как светнал, светнал младоженческият двор, когато те извели на хармана, мила мамо, за твойто първо сватбено хоро. Сега са други времена и друг просторът, пораснах, учих, ето ме сега! Здрависват ме с любов добрите хора и ненавижда, мрази ме врагът. Едва ли,ала ще успея, мамо, как няма да успее твоя син, пред който, като неплатен, огромен данък, лежат продадените, майчини коси. Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо, как светнал, светнал младоженческият двор, когато те извели на хармана, мила мамо, за твойто първо сватбено хоро. модулация* О, мила мамо! О, мамо, мила мамо! О, мила, мила мамо |

