Изпратил:  (Васил Йорданов)

B	 G#m   E          B
Последна нощ, а утре ме очаква път.
F#		            E
Поглеждам през прозореца - дали навън вали.
B	  G#m          E	            B
Не ме е страх от теб, не искам да остана тук.
F#		E			B
Това което остава да направя пак е да бягам.


Припев:
B	   F#	    G#m		     E	       B
За кой ли път аз признавам пред теб че не мога да бъда сам.
	F#	    G#m		    E                B
Безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг.
	F#	    G#m		    E			B
Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете.
		F#		B
Защо избягах, защо повярвах?


Дали дъждът навън или студът в мен
е това, което спира моя бяг - оставам тук
Не знам дали студът, че връщам се отново тук
Като странник без подслон, загубил своя дом, ме спира сега?

Припев:
За кой ли път аз признавам пред теб че не мога да бъда сам.
Безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете.
Защо избягах, защо повярвах?

соло…
G D Em C 
E------3-------2-3-5-----3-5-10--8--7--5--3--2-3-0----0------------
B------------------------------------------------------3----3------
G------------------------------------------------------------------
D------------------------------------------------------------------
A------------------------------------------------------------------
E------------------------------------------------------------------
Има и още ама не го знам.

Припев:(3)
За кой ли път аз признавам пред теб че не мога да бъда сам.
Безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете.
Защо избягах, защо повярвах?



****************************вариант2********************************
Изшратил: pulse@mail.bg


 [G]Последна но[Em]щ,
 [C]а утре ме оча[G]ква път.
 [D]Поглеждам през прозореца,
 [C]дали навън вали.

 [G]Не ме е страх от те[Em]б,
 [C]не искам да оста[G]на тук.
 [D]Това което 
 оста[C]ва да направя па[D]к е да бя[G]гам.

За кой ли пъ[D]т аз призна[Em]вам пред теб,
че не мо[C]га да бъда са[G]м.
Бозброй годи[D]ни, годи[Em]ни наред
аз не мо[C]га да спра своя бя[G]г.

Защо повя[D]рвах
на ду[Em]ми в които не вя[C]рва и малко дете[G]?
Защо избя[D]гах?
Защо повя[G]рвах?

Дали дъждът навън,
или студът във мен
е това което спира моя бяг.
Оставам тук.

Не знам, дали страхът, 
че връщам се отново тук,
като странник без подслон 
загубил своя дом, ме спира сега.

За кой ли път аз признавам пред теб,
че не мога да бъда сам.
Бозброй години, години наред
аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи в които не вярва и малко дете?
Защо избягах? Защо повярвах?

(соло)

|:За кой ли път аз признавам пред теб,
че не мога да бъда сам.
Бозброй години, години наред
аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи в които не вярва и малко дете?
Защо избягах? Защо повярвах?:| x3