Изпратил: noev__

 C#m A E B
Закачени на куки стоим в небето,
 C#m A E B
земята се клати под нашите крака,
 E C#m B A
къде се намираме, къде ще отидем,
 C#m A E B
и кой ще открадне нашите сърца?


Телата ни подло висят на желязото,
душите ни стенат, кръвта ни кипи,
очите пулсират, попиват ужаса,
умът ни напуска защо сме сами...?

Припев: 
 E B A C#m
Дали ще живеем сами за себе си,
без да ни пука за чужди беди?
Дали да дадем сърцата на Дявола?
Това ли е изхода? Кажете сами?

Отваря се бавно врата на Лъжата,
подава се Сянка, след това идва Смях,
който разтърсва въжето на Кармата...
...а ние сме жертви без никакъв грях!

Припев: ...

 F#m E B
Един се опита, крещя в Ехото,
събрал сетни сили, но пак не успя...
 C#m A E B
Смехът го размаза, уби го опита...
остана да стене и после умря...

Хладно пробождат веригите тялото,
след това изтръпват и всичко гори...
напуснал живота, унесен във болките,
смачкан безсмислено - това беше ти!

Припев: ..