Изпратил: anchu_d

C                        G
Далече, далече от родния край,
Am                Em
далече на хиляди мили 
Dm                       Am
съдбата захвърли ни като циклон -
Dm                G
да ходим недраги-немили.
C                          G
Дойдохме да търсим щастлива съдба,
Am                Em
напускайки родния дом -
Dm                   Am
обграждат ни сиви и чужди лица,
Dm              G
обиди, гримаси, жаргон.

C                   G
През летните месеци дъжд монотонен
Am                 G
в душите ни трудно заглъхва,
C                 G
носталгия носи и вечни въпроси:
Am                   G
"Защо ли дотук се домъкнах?!"
Dm                       Am
През зимата вятърът вие свирепо
Dm                  Am
и хората с болка се питат:
C                    G
"Ядем се от завист и как ще живеем
Am            G
безпомощни и беззащитни?"

C
Но пролетно време край пътя щом видиш
Dm                  G
разцъфнали вишневи клони,
C
затваряш очи и със мисли поемаш 
Dm                G
далече към стария Пловдив.
C
Затваряш очи, неусетно забравяш 
Dm            G
гнева и деня монотонен
C
и редом с потока от сълзи горчиви
Dm                G
сълзица от радост проронваш.
Dm                G
Сълзица от радост проронваш.

C                       G
Депресия, лудост и нощи безсънни, 
Am                   Em
градушка, безбройни дилеми:
Dm                       Am
Дали да се върнеш или да стоиш, 
Dm             G
своите щом си полезен.
C                            G
Липсват ни китните тревненски къщи,
Am                        Em
липсва ни гъстото мелнишко вино,
Dm                       Am
липсват ни рилските буки могъщи,
Dm                       G
липсват родопските пъстри килими.


C                   G
През летните месеци дъжд монотонен
Am                 G
в душите ни трудно заглъхва,
C                 G
носталгия носи и вечни въпроси:
Am                   G
"Защо ли дотук се домъкнах?!"

Dm                       Am
През зимата вятърът вие свирепо
Dm                Am
и белите роби се питат:
C                     G
"Ядем се от завист и колко ли още
   Am              G
ще гледаме как ни подритват?"


C
Но пролетно време край пътя щом видиш
Dm                  G
разцъфнали вишневи клони,
C
затваряш очи и със мисли поемаш 
Dm                G
далече към стария Пловдив.
C
Затваряш очи, неусетно забравяш 
Dm            G
гнева и деня монотонен
C
и редом с потока от сълзи горчиви
Dm                G
сълзица от радост проронваш.
Dm                G
Сълзица от радост проронваш.