Изпратил: ivan_muzikanta


Dm A7 Dm
Септември бе и златна есен беше.
Dm C7  F
Момиче пред казармата стой.
Gm C F Dm
В сълзи обляно своя мил изпраща,
Gm A7 Dm
за сбогом нежни думи му реди. /// 2 пъти

Dm A7 Dm
Как тихичко си капеха листата.
Dm C F
И вятъра ги носи на далеч.
Gm C F Dm
За сетен път сближихме си устата.
Gm A7 Dm
С целувка кратка за последен път. ///2 пъти

Gm - Dm - Gm C F D7
Gm - Dm - F A7 Dm

И ето вече мина се година.
Редовно пишеш ми ти писма.
И се кълнеш, че вечно ще си моя,
че друг за тебе няма на света. ///2


Веднъж преди наряда да настъпи.
Получи дългоочаквания плик.
Прости, прости, че се омъжих скъпи...
прочете с болка стария войник. ///2

Gm - Dm - Gm C F D7
Gm - Dm - F A7 Dm

Оставих плика, взех си автомата.
И се загледах дълго в целта.
Но се зарекох тази нощ да пазя,
на младото семейство любовта. ///2

Аз зная много дълго той ще страда.
Писмото ми когато прочете.
Но аз си имам вече друга радост,
съпруга съм и имам си дете. ///2

Gm - Dm - Gm C F D7
Gm - Dm - F A7 Dm

Пред твоя дом сигнала аз изсвирих.
Излезна ти с детенце на ръце.
Обърнах се и плахо си отидох,
а ти извика с разплакано лице. ///2

Съдба, съдба защо си тъй жестока?
Защо отне ми първата любов?
Върни ми я тя трябва да е моя,
върни ми я, върни ми любовта. ///2