Изпратил: diganДори и на стените в този часНе бих прошепнал аз без гласТова, което беше в насВали и ето времето без тебБезкрайно мъртво еи няма дума за тъгапр.Сега ноща се слива бавно с дъждаИ мудно пада над градаИ сякаш пак някой ме викаНо аз не се обръщам този пътЗащото няма път назад сегаИскам да питамТе те бяха четири ръцеНо зад стоеше не сърцеА четири сърцаБе бе почти като в небеОтразено в полеВ което тичаше детепр.Сега ноща се слива бавно с дъждаИ мудно пада над градаИ сякаш пак някой ме викаНо аз не се обръщам този пътЗащото няма път назад сегаИскам да питамНо умира утрото без тебКато бяла празнота изгряваВ сивия ми денЗащоСе свършват улиците в менВ огледалото ми няма ощеДруги цветовепр:Сега ноща се слива бавно с дъждаИ мудно пада над градаИ сякаш пак някой ме викаНо аз не се обръщам този пътЗащото няма път назад сегавече няма да питам