Изпратил: martF#m D F#m D F#m D EF#m D1.Пропадах някъде, но всичко беше истинско - E F#mстраха от удара, очакването, сблъсъка.C#m BmА после кацнах върху мислите G C#и тръгнах по света, нарамил кръста си. F#m D2.Като медал върху ревера сив на времето E F#mоглеждах от високо всички улици. C#m BmИ виждах рицарите, стъпили във стремето G F#m G C#на своите мотори с малки блудници.Припев: F#m DА Дон Кихот, прегърнал здраво чашата E Aвъв кръчмата спореше със неверници, F#m Dкоито го закачаха от масите, G# C#че днес дори в музея няма мелници.И тъй загубил в сетен дъх довериезапочнах да разпитвам плахо хората:къде започва пътят към надеждатаи свършва кръстопътят на умората?/соло/F#m D F#m D F#m D E /2F#m D3.Пропадах някъде, въртях се във доспехите E Bmи се събудих гол от писъка на вятъра.C#m BmМоторен шум потъваше във ехото G F#mсъс рокерите, тръгнали нанякъде G C#със рокерите, тръгнали нанякъде.Припев...D Gm EbА Дон Кихот, прегърнал здраво чашата F Bbвъв кръчмата спореше със неверници, Gm Ebкоито го закачаха от масите, A Dче днес дори в музея няма мелници.Пропадах... въртях се във доспехитено се събудих от писъка на вятърамоторен шум потъваше във ехотос рокерите тръгнали нанякъде