Изпратил: Петър Събев (http://psabev.hit.bg)
[Am]На кого е нужна китара без [G]струни,
[Am]закъсняла нежност, пленени [G]думи?
На ко[Dm]го е нужна нощта без звез[Am]дите,
въглен [Dm]вместо огън, плачът на же[E]ните?
Ветро[Am]ве гонят ме през [Dm]нощните клади,
а ко[Am]сачи раздират без пощада ду[Dm]шата ми млада.
ее[F]ее-[G]еее-[Am]ееее
Тази нощ е бедна, китара без струни,
сбогом за последно, даже без думи.
Скитница, за обич уморена птица.
Не ми трябва огън, а малка свещица.
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада.
ееее-еее-ееее
А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък.
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада.
ееее-еее-ееее
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада.
ееее-еее-еее