Изпратил: pulse@mail.bg
Залезът гори във сърце[Em]то,
Бог се спуска над море[Am]то,
в жилите кръвта луду[C]ва,
а в очи[D]те гларус плу[B]ва.
Котва пусна ми душа[Em]та,
сякаш беше във вода[Am]та,
в този град изпълнен с мъ[Em]ка
по настъпваща разлъ[B]ка
с летните гореши дни[Е].
Ва[Е]рна, море[C#m]то, си[E]ните вълни[B7],
вятъра в коси[B]те, голите жени[E].
Във Ва[E]рна животът кипи чак до зори[B7],
а къпе се луната във морските води[E].
Утрото в мъгла се ражда,
гларус с писък се обажда
стар рибар с лула в устата
хвърля мрежа във водата.
От небето блика лава,
слънцето пък се прозява.
уморени се вълните,
уморени са и дните
в дългите горещи дни
Варна, морето, сините вълни,
вятъра в косите, голите жени.
Във Варна животът кипи чак до зори,
а къпе се луната във морските води.
(соло)
Варна, морето, сините вълни,
вятъра в косите, голите жени.
Във Варна животът кипи чак до зори,
а къпе се луната във морските води.
Варна, морето, сините вълни,
вятъра в косите, голите жени.
Във Варна животът кипи чак до зори,
а къпе се луната във морските води