Изпратил: pulse@mail.bgДълги алеи и прозаични небесагорещи облаци парят търсещи крила.Дълги алеи лабиринти от цветя,цветът различен е между радост и тъга.Уморени крила небето не достигатте угасват над бяла дъга.Уморени крила под слънцето заспиват,а дъгата топи се в мъгла.Дълги алеи, прозаична тишина,тя носи мириса на откъснати цветя.Дълги алеи шепнат спомени безброй,светът различен е след всеки нов порой.