Изпратил: geogy 


         /Am/                  /Dm/
Аз пак си спомням последната вечер
        /G/             /C /E/
И сякаш виждам очите ти пак.
   /Am/            /Dm/
Очи, които сега са далече –
    /Am/            /E/Am/
От мене скрил ги е нощният мрак.

Руса девойка, любимо момиче.
Руса девойка с две сини очи.
С руса девойка, която обичам
Нощта ни раздели.

Любима моя, недей да тъгуваш
Когато нощите срещаш без мен.
Косите твои аз пак ще целувам
И ти ще бъдеш отново до мен.

Но тази вечер – къде си, любима?
За миг видях те във свойте мечти.
Кажи ми, ти ли изпрати луната
И този рой звезди?

Моторен шум ми отнася мечтите
И самолетът възбуден трепти.
А на небето ме чакат звездите –
тъй както чакат ме твойте очи?

Уверен тръгвам след своите другари.
На всеки гръб парашутът тежи.
И към машината крачим засмени –
А ти, любима, спи...

На юг ни носи желязната птица.
Ревът й буди заспалата нощ .
А край стъклата прелитат звездите.
Витлата пръскат ги с яростна мощ.

Ето закачат въжетата бели.
Бонето стягам със влажна ръка.
Стрелките малки в часовника спират.
Отваря се врата.

Зелена лампа в очите ми светва.
Студена става в гърдите кръвта.
Две крачки правя и ето – вратата.
Прегръщам се със нощта.

И моят купол целува небето.
Вървите сякаш оплитат нощта.
Не чувам вече над мен самолета.
Напразно диря под мен земя.

И ненадейно ме среща земята.
Без въздух куполът мъртъв лежи.
Ветрецът мил ми разрошва косата
Тъй както правеше някога ти.