Изпратил: mitov 

A  F  A  Dm  A  Gm  A  Dm

Dm
Дъждът вали, вали като преди, пълзи и тънко дращи по стъклата,
                                 A
а аз и този път оставам прав във тъмнината.

Като светулка плахо премижа една цигара някъде далече
                                 Dm
и аз дочувам шепот на жена, която тръгва, тръгва вече.
Gm                     Dm
Дали пътува и сега онази малка книжна лодка,
A                      Dm
която сгънах на шега над някаква дъждовна локва,
Gm                     Dm
а после пратих я към теб с молба при мен да се завърнеш –
A
дори в това море от много дъжд ти да побързаш, да побързаш.

Gm       A               Dm
Сега вали, вали дъждът по прозореца,
Gm       A               Dm
от вестник стар изрязвам стих с много, много болка
Gm       A               Dm
и препрочитам на глас как търси бряг
Gm       A               Dm
в море от хора и дъжд книжна лодка.

Dm  A  Gm  A  Dm       Gm  C  F  Gm  A  Dm

Дъждът и този път вали, вали, пълзи и дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит във тъмнината.
И само тази малка светлина, изгаряща до болка във ръката
дано покаже пътя към дома на лодката и на жената.

Дали пътува и сега онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега над някаква дъждовна локва,
а после пратих я към теб с молба при мен да се завърнеш -
дори в това море от много дъжд ти да побързаш, да побързаш.

Сега вали, вали дъждът по прозореца,
от вестник стар изрязвам стих с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд книжна лодка.

Gm  A  Dm  Gm  C  F  Gm  Bb  A Dm  Gm  A  Dm  Gm  A  Dm  Gm  Bb  C  Dm