Текст: В един малък град живеели момче и момиче.
Според тях приятелството им се превръща в любов.
Момчето заминава войник и ...:

Кой разпла[Em]ка добро[H7]то войни[Em]че,
кой сърце[Am]то войниш[D]ко разби[G]?  [Em]
Две писма[Am], две писма[D], които той[G] не полу[Em]чи,
хей, войни[Am]че, не ми[D] се сърди[G]. [Em]
Две писма[Am], две писма[D], които той[G] не полу[Em]чи,
хей, войни[Am]че, не ми[H7] се сърди[Em].
Други срещнах през тези две години,
аз не можех сама да стоя.
Да, чаках те дълго, ала вече не мога
прости ми и ме забрави.	/2
Но войникът без нея не можел,
тя за него бе всичко на света.
Колко тежка е съдбата, съдбата войнишка,
тя разделя ни със любовта.	/2
Войнишката мъка е голяма,
нека всеки да знае това.
В днешно време любовта, любовта е измама,
който люби ще страда така.	/2

Текст: Минава време, тя си спомня за него и отива да го 
види, но ...:

Кой разплака доброто момиче,
кой сърцето моминско разби?
Две сълзи, две сълзи колебливо се стичат
по моминското нежно лице.	/2
Мое малко и русо момиче,
със разплакани сини очи,
не закривай очите, не прикривай сълзите
щом умееш да плачеш, плачи!	/2
Може би затова са солени
и пенливи тез морски вълни.
Векове, векове, векове са поени
от нещастни момински сълзи.	/2
8.Мое малко и русо момиче,
виж раздялата сочи ни път.
Не изтривай сълзите, тъй кристални и чисти,
тази вечер дарявам на теб.	/