Изпратил: batkoljo@mailcity.comНеу[E]сетно, някъде поч[D]ти до меннеу[A]сетно мина поло[E]вин живот.Разпи[E]ля се времето ми [Bm]ден след ден,разпи[A]лях се сякаш бе ед[E]на любов.Вероятно писано било такада се рони времето като скала.Но навярно стъпките ми през светаще оставят в пясъка една следа. [D]Утре вероятно може би следата ми, [A]ще се заличи [C]нека го няправят времето и вятъра, [G]няма да боли [D]Ще го преживея и ще продължавам [F#m]пак да бъда аз, [C]просто ще раздавам по троха надежда [G]до последен час. [A]До последен [B]час.Побелява тук и там в косите мии едва ли вече се наричам младНо следите ако ги е ималоще останат и след мен на този свя