[Всички песни]
[Скрий Акордите]
[Редактирай песента]

Печат
Гама
Am : Em : Bm : F#m : C#m : G#m : D#m : A#m : Dm : Gm : Dm : Fm : Bbm : Ebm : Abm

Някога, някога...


Изпълнител: Георги Минчев
Текст: Недялко Йорданов
Изпратил: pulse@mail.bg


Ня[Am]кога, някога, то[Dm]лкова някога, 
ко[G]лкото девет лета[C] 
на ня[E]каква уличка, с ня[F]колко думички 
спря[Dm] ме веднъ[E]ж любовта[Am].
 
Беше наистина толкова истинска, 
колкото може да е 
слънцето весело, старата есен, 
старото тъжно небе. 

Ве[G]сели есенни ке[C]стени блеснали 
ръ[G]сеха светли следи[C]. 
Зла[B]тни, квадратни,[E] невероятни 
изгря[B]ваха вредом звезди[E]. 

Страшно тържествено, жертвена, женствена 
беше земята под нас. 
Бяхме ний истински, искрени, искащи, 
мислещи само на глас. 

Може би с времето, може би временно, 
може би от възрастта - 
няма ни улички, няма ни думички, 
няма я в нас любовта. 

Може би някъде, някога, в някого 
пак ще се влюбим, нали? 
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, 
нещо пак ще ни боли. 

Колко естествено, просто наследствено 
дойде при нас трезвостта. 
Весели есенни кестени, де сте вий, 
де е сега любовта? 

Някога, някога, толкова някога, 
колкото девет лета, 
на някаква уличка, с няколко думички 
спря ме веднъж любовта. 



акорди за китара

акорди за пиано

© 2007-2017 akordite.com - Акорди и таблатури на български песни

Вход






Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Последни песни



Статистика

Песни: 1411
Потребители: 12812

В момента онлайн:

13 госта